Този разказ е само началото на преживяното от едно тридневно скитане из спокойствието на самоковския край. Започнахме със самоковското село Широки дол. Преди да започна същинската история, се чувствам длъжен да ви уведомя, че е задължително да посетите механа „Старата къща“ в град Самоков. Освен че предлагат интересни съчетания от вкусове, храната предоставя и удоволствие за сетивата. Лично мой съвет е да опитате от техните хлебчета, които бих нарекъл „питка“, и салатата с овче сирене. Аз не ям овче сирене, но това беше наистина превъзходна и взривяваща моите сетива салата, поднесена и аранжирана прекрасно, каквито бяха и вкусовите й качества.
Широки дол
Село Широки дол се намира съвсем близо до град Самоков, на 2 километра от главния път, точно до входа на града. Пътувахме с кола, сравнително спокойно, като трябва да се приготвите за едва една дузина завои през планината. За има-няма час, пристигнахме в селото.
В селото няма нищо особено. Дори не съм сигурен дали има повече от една къща за гости, а именно къща за гости „Свети Никола“, в която бяхме отседнали ние. В самото село не се срещат често местни хора по улиците, бих го определил като леко опустяло, поне за малкото време, в което бях там. Но нека да преминем към самата къща и обстановката в нея, поради невъзможността ми да говоря обективно за самото село.
Къща за гости „Свети Никола“
Къщата за гости „Свети Никола“ представлява две постройки с общ капацитет около 20 човека. Има прилежащ, не голям, но достатъчно голям двор със старателно окосена трева, малко шадраванче и недълбок басейн (около 1,3 м). Стопанинът се грижи добре както за тревата, така и за водата. Неговото име е Красимир. Краси ни посрещна топло, като негови хора. Обичаше да говори и това го сближи много с някои от нашата групичка. Стаите са чисти и просторни, като всяка си има санитарен възел. Повечето са двойни, но има и една по-голяма, за 4 човека. Като единствен недостатък мога да отбележа, че специално в нашата стая леглото скърцаше кошмарно много.
Как премина нашият ден. Поводът на нашето отиване беше, че на този ден преди 31 години един мой приятел се е появил на бял свят. Той беше запазил цялата вила и беше поръчал цяло прасе. Да, цяло прасе (ако тези думи не ви понасят, прескочете този параграф). Домакинът Краси беше нашият главен готвач, като освен за приготвянето, той отговаряше и за намирането на прасето. Приготовлението около прасето на пещ започна малко след 17 часа, като приготвянето отне около 3 – 4 часа, и беше готово малко преди 21 часа. Когато го сервира на масата, ухаеше прекрасно. Като изключим, че не е най-красивата гледка за мен, а и за някои други хора с по-нежни души, то беше приготвено чудесно, с вкусна, хрупкава златиста коричка. Няма да съжалявате, но да ви предупредя, че на нас (12 човека) ни остана страшно много месо. Препоръчвам ви да сте по-голяма група и да хапнете, докато е топло.
По време на приготвянето на тази трапеза някои от нас се плацикаха в басейна, а други просто стояха на шезлонгите и отпиваха по глътка от напитката си. Беше много спокойно и всички се отпуснаха от напрежението на градския живот, докато в пещта пукаха дървените въглища и се носеше ароматът на горящо дърво, примесен с аромата на печащото се на бавен огън месо. На полянката има достатъчно място да поиграете бадмингтон или пък да се възползвате от наличната тенисмаса. Ние се отдадохме предимно на почивката и спокойствието. Трябва да ви предупредя, че понякога има и по-шумни групи от гости, въпреки че е сравнително добре шумоизолирано.
В заключение, впечатленията ми са страхотни (като изключим скърцащото легло). На първия етаж има голямо общо помещение, достатъчно за доста хора, както и музикална уредба. Ползввахме помещението, хапнахме добре и легнахме да починем от празненството в пълната тишина на нощта.
Вилата е подходяща и за спокойна почивка, и за място, където да отпразнувате повод. А ако обичате и басейн или да се попечете на слънце, в такъв случай мисля, че цената ще си заслужава, а тя беше 30 лв. на човек, на вечер (трябва да отбележа, че това е за делничен ден, а през почивните дни сумата е завишена). Ако чувстваш, че това е твоето място, не чакай!
Как се стига до вилата:
вилата се намира близо до Самоков
с кола: около 1 час и 10 минути
с автобус до разклона на Широки дол: около 1 час и 10 минути, като има 2 километра преход пеша
Ако желаете да се пренесете от простата тишина и спокойствието на една вила към тишината и спокойствието на историята и живота в планината, прочетете продължението на тази история. Може да го направите тук: Почивка в село Белчин.
