Ще започна съвсем отдалеч…. Винаги съм искал да напиша подобна статия, но го правя сега, понеже вчера (2-ри март 2021г. ) се натъкнах на две интересни видеа в youtube.com.
Това са две песни, или по скоро една професионална песен (обработена, монтирана и т.н.) и едно изпълнение на живо, като знам, че не е редно да сравнявам професионално изпълнение с „аматьорско“ видео, но ще си позволя да го направя, понеже лично за мен нещо не е съвсем наред.
А ето и сравнение на двете изпълнения, с малко статистика.
- Софи Маринова и Лоренцо: „Маските свалете“ ( не ви препоръчвам да слушате песента, сложил съм видео само за да проверите автентичността)
47,828 гледания от март 1, 2021 – 2000 like и 240 dislike
Жанр: „всеки го знае“
Изпълнители: Софи Маринова (45 г.) и Лоренцо (син на Софи)
Професионално видео
(Само да вметна, че по никакъв начин не подценявам гласа и възможностите на Софи Маринова, тук сравнявам крайния продукт.)
- Петя Панева – „Руфинка болна легнала“
87 гледания от февруари 7, 2021 – 9 like и 0 dislike
Жанр: „не попфолк“
Изпълнител: Петя Панева (21 г.)
Любителско видео
И сега, като сравним тези две видеа – гледания, смисъл, душевност и всичко останало, което може да се открие в едно изкуство, в мен някак започнаха да бушуват чувствата, произвели последващите словоизлияния.
И ето, дойде отново 3-ти март. Навсякъде знамена, песни, поздравления, тържества, социални и телевизионни медии избухват и като вулканичен взрив разтърсват заспалото българско ежедневие и сякаш внасят светлина и патриотизъм на този малък, непокорен и велик народ, който 364 дни в годината стои окован в оковите на модерното робство и живее спокойно, като че ли самият Симеон е на власт, а не нашият мил премиер.
Шествия в цялата страна, като че ли е 1885 и Сръбско-българският конфликт назрява и цял народ тръгва да спасява родината. Бием се в гърдите и даваме мило и драго всеки да види какви сме ние българолюбци! Шипка, запушена от автомобили вместо от мъртви тела, брани и последното българско останало на този връх, последната искра на нашия род и деди.
Аз, изглежда, не съм родолюбец, защото не честитя където ми падне, не съм на Шипка, нито на градския център и да си кажа право, не ме интересува кой е там. А който е отишъл, дали е опълченец, или е от настъпващите пълчища, аз не зная. По мое мнение, както и преди години, на тоя връх стъпват и от двата лагера, с малката разлика, че сега не можеш да различиш кой от кои е, защото нямат униформи, говорят един език, празнуват един празник, но носят различна душа.
Тъжно и жално ми е как робството се точи под нова форма и „четниците“ и „възрожденците“ се сипят и комерсиализират без ред и без чет българската земя, досущ като редовна турска армия, а останалата шепа истински опълченци или са се изпокрили по къщите от страх, или бранят Шипка от безчетния, умножаващ се „враг“.
Не се заблуждавайте – и по време на Априлското въстание, и по време на Освободителната война хората, готови да дадат живота си, са се брояли на пръсти. Всички чорбаджии, от страх да загубят имането си, са сменяли лагерите непрестанно, а срамът са измили една шепа хора, за които говорим и до днес.
Щом по време на жестоко робство, недоимък, мъчения и геноцид малка част от народа е успял да пренебрегне мисълта за живота и смъртта и да поеме напред, без страх, със ясно съзнание за наближаващия край, в който възможните сценарии смразяват кръвта, то ако поставим сегашните хора (не изключвам и себе си) при тези условия, ще получим една шепа патриоти, а другите ще сложат фесовете веднага, както в Копривщица през 1876 г.
Често си задавам въпросите: колко хора знаят какво празнуват; колко хора знаят изобщо кои са българите; колко хора го правят, за да настръхнат от вълнение, и колко го правят само за да се снимат; колко го правят, за да отдадат почит и да получат вътрешно удволетворение, и колко го правят, за да говорят на 2-ри март как на 3-ти март ще ходят на Шипка, на 3-ти март ще пускат снимки и видеа, на 4-ти март ще разказват как е минало на 3-ти март, а през останалите 362 дни ще казват, че на 3-ти март са ходили на Шипка.
А каква е връзката с двете изпълнения в началото? Оставям всеки сам да си отговори на този въпрос. А през това време аз ще продължавам да си задавам други въпроси.
Кои сме ние? Какво празнуваме на 3-ти март? На 4-ти март българи ли сме? А дали сме опълченци цяла година, или само на 3-ти март, а през останалото време само газим кости и плюем на паметта на дедите си…