За Копривщица
Копривщица се намира на час и половина от София, в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора. От главния път го делят няколко километра през живописен горски пейзаж. При слизането си надолу и надолу по пътя започваш да се питаш колко надолу може да има, докато пътят изведнъж не стане равен и не блесне пред теб една скромна, свита в планината перла, а именно Копривщица.
Когато за пръв път кракът ми стъпи в Копривщица, още на входа на града, усетих, че това е моето място. При гледката, която се откри, при първите изминали метри, просто спрях колата, нетърпелив да й се насладя. Накачулените къщурки, на които покривчетата надничаха като главите на банда дечица пред щанд за лакомства, пренесоха мислите ми в една магична приказка, сякаш излязла от Хобитово (от романа на Дж. Р. Р. Толкин), с тези тучни просторни ливади, ограждащи спокойно кацналите една връз друга къщички.
Истинска беше радостта ми и огромно беше спокойствието, което ме беше обзело, и отведнъж от раменете ми падна напрежението, суетата, тревогата, горчивината и всички негативи, трупани в големия град. И това се случи още преди да е започнало моето приключение в това свято за мен място.
Копривщица е под закрилата на Юнеско заради своите запазени старовременни къщи, което допринася за съхраняване на автентичността и възрожденския дух на този град. Всяка уличка и всяко ъгълче представлява страхотна отмора за погледа и духа от бетонния градски „затвор“. Обожавам разходките по тесните калдъръмени улички и въпреки че вече съм бил три пъти там, бих го направил още десетки пъти.
Настанихме се в една от тези запазени къщички, която не отстъпваше по красота на всички останали. И макар къщите да са като старинни дървени паметници от нашето минало, обзавеждането в тях е предостатъчно да задоволи всички изисквания и удобства на човек.
След изумлението от прекрасната градска обстановка, настана време да започнем с по-щателно търсене на всички тамошни „съкровища“.
Историята оживява
Не ни отне особено много време да открием първото от тях, което беше точно на няколко метра от портата на нашата къща, това беше домът на Любен Каравелов. Започнах да изпивам с очи всичко, четях улисан за неговия живот, изпълнен с премеждия, видях печатната машина, която e закупена с труд и пот и е помогнала за нашето българско самосъзнание и духовно освобождение. Много малко време в града беше нужно, за да се запалят в мен чувствата на гордост и любов към нашите деди.
Излязохме от къщата препълнени с емоции и търсехме с поглед накъде да продължим, понеже не се бяхме подготвяли какво да очакваме, а просто искахме да се отпуснем и да оставим изненадата да бъде наш другар. Пред нас имаше рекичка, а отвъд нея се виждаше центърът на града. Нетърпеливо побързахме да идем и да го разгледаме.
На центъра (няма да е пресилено, ако кажа, че е красив колкото всичко останало) посетихме Туристическия център и „О, изненада!“, туристическите обекти са над 11… Купихме си билети за цял ден и започнахме нашата обиколка.
От къща на къща, от музей на музей: Димчо Дебелянов, Ослекова къща, Тодор Каблешков, Бенковски и пр. и пр. Няма да изброявам всички, нито ще разкажа за тях и колко са впечатляващи отвън, а още по-впечатляващи отвътре. Това не трябва да се гледа на снимки и не трябва да се чете тук, а да се пие с пълни шепи от извора, до достигане на духовно опиянение. Идете и сами ще се убедите в скромното величие на това място!
Всяка къща все повече и повече ме оставяше без думи. Ах, колко история имаше там… колко кръв… колко душа… колко борба… ! Освен всички чувства изпитвах и едно страхопочитание към това място. Без да има безброй милиони хора там, без да има президенти, министри и каквито и да било важни или богати фигури, просто усещаш как миналото и историята са навсякъде – запълнили са всички ъгълчета на къщите, всяко дръвче по алеята, дори разстоянията между камъчетата на калдъръмите. История за личности, която трябва да пазим и да отстояваме.
А каква панорамна гледка към града се откриваше от величествения паметник на един истински патриот, надписан с неговите стряскащо силни, точни и укорни думи: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“. Гаврил Груев Хлътев, или познатият на всички Георги Бенковски! Като истински пазител, яхнал буйния си кон, там на височината, сякаш в миг ще се спусне като бясна вихрушка и ще връхлети върху града като гръм, поразяващ всеки дръзнал да навреди на жителите му.
За коремчето и още нещо
За хапване след дългата обиколка – има няколко механи, като не мога да отлича някоя спрямо друга (все пак надникнете в „Под Старата Круша“ и „Дядо Либен“). Но мога да отлича нещо далеч по-малко и невзрачно, по-ненужно и по-неприсъщо за възхищение място. Това е една малка портичка, на която се продават палачинки. Намира се точно в посока от центъра към къщата на Димчо Дебелянов.
Всеки път, когато съм в Копривщица, всяка сутрин, аз ходя на тези палачинки. Отварят малко по-късно, но си заслужава чакането, повярвайте ми. Едни страшно мили хора, с едно мъничко меню и едни големи сърца правят всяка моя сутрин там вълшебна. Не знам дали палачинките им са толкова хубави, или те самите, но удоволствието, което ми доставя да седна в дворчето и да изям една палачинка, придружена с едно кафе, е неописуемо!
Къде се намира точно, може да откриете тук
В заключение
Копривщица трябва да се посети задължително, дори е желателно повече от един път :). Лично аз предпочитам да е за повече от ден, да отседна там, да почувствам мястото, да усетя ритъма на хората, да чуя и да видя колкото се може повече от живота, който се води, без множеството туристи, които отнемат вниманието ми и често заглушават тишината с техния глъч. Препоръчвам ви да сторите същото, и не само в Копривщица, а и във всяко място, изпълнено с душевност, което посещавате.
Като препоръчителни дати за посещение може да си отбележите 6 – 8 септември, когато там се провежда Гайдарско надсвирване „Златна Българска Гайда“ на една прекрасна полянка над самият град. Няма да разказвам за надсвирването, нека бъде изненада за вас какво точно се случва, но съм убеден, че ще ви трепне душата и ще настръхнете. Единственият минус е, че на 6-и в града пристига голямо множество от хора я да го пообиколи, я да се поснима, я просто да се отбележи в някоя социална мрежа. Тогава нещата малко излизат от релсите на спокойното и душевното, но се налага да се преодолее с търпение (например заради многото посетители трябва да се резервира място за обяд).
Бъдете търпеливи, обиколете всички места, не бързайте, четете от историите, разгледайте експонатите, вдишайте и заредете история, гордост, тъга, радост и всички останали чувства и трепети, които ще ви донесе това място.
